събота, 4 юли 2009 г.

Кой съм аз на сред полето
коя си ти посред пустинята на твоята хармония
слънцето залязва или пък луна изгрява
Болката ме наранява, но стимул в мен разпалва
сам посред безкрая, пленен от самота и твоята женска красота летя над мрачните недра.
Любовта ми се разтваря в пепелта.
Но аз обичам ли любовно или омразно любя
С ръцете си прегръдки ли на теб дарявам,
или в сърцето ти единствено тъга посявам?
Боже! Смисълът се губи, думи просто пиша,
фрази лъскави натрупвам, безумието и слабоумието прикривам с любовта ума изпивам!