Нашият свят

неделя, 3 май 2009 г.

О, свят на блудни мадони!
О, свят на черни утроби!
Ти свят мътен, мъглив превърна
всички бъдещи майки-светици не в друго,
а в блудни девици!

Небето над теб е черна дупка,
душата ти гасне в прашна черупка
остана ти само Кърмата-отровната глътка!

Отрочета жадно поглъщат твойта бяла отрова
От кърмата покварена те порастват, деца стават.
Но не със бистри очи и буйни коси, а с
тъмни, неясни души.

Не се смеят деца родени от майки любящи,
от нрави пламтящи, а
същества обременени с пороци на минали гени!

Мрачно е нашето време.
Мрачно, но не защото слънце си нямаме, а
защото културата от трона я сваляме!

Капитала порока издига
и в наследство на нашите деца гордо оставя.
Изкуство в пепелта се разтваря.

Геният в националната кръв се дави,
защото на власт са бездарните твари!

Голословието днес от амвона крещи:
„Долу сериозната мисъл. Хвърлете я в клоаката дето кипи!”.
„Убийте сериозната мисъл в тинята от, която нашата власт сили доби!”.

Вълните просташки сърцето обливат,
мисълта светла, дълбока в бездънно черно се дави!
Днес Адът на Рая плесница удари!

А народът мълчи!
Как сладко той спи!
Увит в пашкул от разгул и сълзи,
той няма сили да изкрещи:
„Долу порока, долу властта,
все още има надежда,
все още се раждат цветя!”.

А сетне поредната черна вълна!