Необходимостта от фантазия

петък, 5 юни 2009 г.

Много от нас биха сравнили изкуството на северните народи с часовникарството. Когато гледаме картините на нидерландските майстори виждаме низ от множество миниатюрни елементи, които моделират цялостния образ. Всички малки частици са зъбчати колелца, задвижващи гигантското махало на ренесансовия символизъм. Махнете един детайл от платното и вие ще го обречете на вечен сън. Ако разгадаем скрития смисъл на малките парченца, на пръв поглед строго канонични, ще открием силата, която и до днес държи будна тази пра – стара живопис.
Когато гледаме картините от далечния, но светъл период, често изпитваме затруднения. Трудно е да се абстрахираме от гънките на старостта и да открием нежното и гладко лице на една Ева например. Трудно е да разберем какво ни говорят библейските образи. Гласът им не е така категоричен и силен, както в платната от Романтизма. Ренесансовите Мадони и ангели говорят тихо и смирено с думи и жестове, които историята отдавна е забравила в небитието. Точно това отдръпване на изкуството от съзнанието към подсъзнанието на историческата памет прави картините на Дюрер, Холбайн, Брьогел, Ян ван Ейк, Робер Кампен така привлекателни и загадъчни. Всеки се стреми само към буквалното прочитане на символиката и това до голяма степен изсушава образа, превръща тогавашната чувствителност и емоционалност във вкаменелост. Картините и гравюрите, създадени на север от Алпите, са нещо повече от обикновен канон. Те не са троха от световния религиозен и набожен сухар, а сочен плод, узрял в човешката фантазия. В крайна сметка творбите не са само израз на чиста проповед. Ако се абстрахираме от закостенялото мислене на научните работници, изследователи и погледнем изкуството извън шаблона на предразсъдъка, ще открием свят, чийто образи и пейзажи са присъщ повече на Вилхелм Хауф и Братя Грим, отколкото на църковния канон и неговите олтари.
Авторите са писали приказките си векове по-късно и на пръв поглед сравнението е безумно. Но нека не забравяме, че за това сложно изкуство понятията епоха, година, дата не съществуват, за фантазията реалните времеви пространства са недостатъчни. Настъпващото смущение се ражда от натрапчивата сила на шаблона, който до такава степен се е сраснал с нашата същност, че контролира волята и фантазията ни. Страх ни е да погледнем настрани, да опишем даден паралел, само защото не е исторически и научно доказан. Ако опитаме поне за миг да излезем от света на научните изследвания и се потопим в детската фантазия, която от своя страна е най-чистата и непринудена сила в света, ще възприемаме картинния образ по най-непредубедения начин. Така изкуството ще получи своя шанс да бъде и храна за душата, а не само дъвка за разума. Често с опитите си да откриваме нещо ново в картините от миналото, изпадаме в излишни подробности, на които придаваме важност. Това не е толкова безобидно занимание, колкото изглежда на пръв поглед. Амбицията на съвременните изследователи е придала толкова дълбоки значения на северния Ренесанс и неговата символика, че има опасност да задуши бистротата и яснотата на образа, който би трябвало да вълнува всеки човек по своему. Съвременната мисъл открива нови, необятни полета в творческото пространство, но с невъзможността си да ги обясни издълбава пропасти, в които картините могат да пропаднат завинаги и ние никога да не ги видим такива, каквито са били в момента на тяхното създаване. Единственият начин, по който можем да запълним празнините, е да погледнем на северния Ренесанс с очите на фантазията, да говорим с езика на поета. Литературно-живописното допълнение към сериозните и задълбочени изследвания ще успее да съживи напуканата пръст, върху която днешните изкуствоведи бродят като бедуини. Обновяването на критичния поглед е реабилитацията, от която се нуждаят картините и олтарите от Нидерландия, както и изкуството на Германия. Насочвам вниманието към тези две страни от епохата на Ренесанса, тъй като композициите им от онова време изобилстват от символи, което ги прави апетитни за изкуствоведите. Откриването на определени истини в дадено платно коства много на картината. От изследванията и експлоатацията тя изсъхва. Нейното художествено и емоционално възкръсване е осъществимо единствено чрез прибавянето на фантастичното, загадъчното и приказното. Така например, мъжкият портрет от Робер Кампен може да се превърне в алхимик или магьосник. Някои от вас ще се засмеят, защото не откриват логика. Но тук целта не е да се доказва, че е алхимик, а опит да се раздвижи застоялата фантазия. Да се помогне на безпомощните мозъци, които не могат да изграждат собствени светове чрез картините и не умеят да откриват собствени истини за картините.