събота, 4 юли 2009 г.

Кой съм аз на сред полето
коя си ти посред пустинята на твоята хармония
слънцето залязва или пък луна изгрява
Болката ме наранява, но стимул в мен разпалва
сам посред безкрая, пленен от самота и твоята женска красота летя над мрачните недра.
Любовта ми се разтваря в пепелта.
Но аз обичам ли любовно или омразно любя
С ръцете си прегръдки ли на теб дарявам,
или в сърцето ти единствено тъга посявам?
Боже! Смисълът се губи, думи просто пиша,
фрази лъскави натрупвам, безумието и слабоумието прикривам с любовта ума изпивам!

петък, 5 юни 2009 г.

Когато вълните свирепи кораб политнал разбиват
и руля ръцете човешки пречупи,
морето с небето в любовна игра се пронизват.

Морякът е жертва на природната сила и власт,
но оцелял в любовта буреносна,
той сърцето мечтано закриля с истинска смелост и страст

Забиват се жадно черните щрихи.
Прорязват белия лист.
Писецът в миг се превръща в сабя гореща,
а мастилото черно в кървав печат.

В графичния свят художникът
е властелин всепризнат.
Той заклева едни да горят, а други да лежат,
На трети, с ръце към небето се чува викът.

Върху хартия творецът света прекроява.
едни унижава, други възпява.
свят огледален създава
или нашият мрак с таланта си силен той поразява.