Когато Господ мълчи

неделя, 3 май 2009 г.

„Потоп”-Айвазовски

Тогава Раят бе черен, дебнещ светлия, земният Ад.
Бог отмъщаваше, той поучаваше, изтезаваше.
Онзи, който казва „не удряй” изби и удави във кръв „своите деца”.

Бог бе прав не седеше, тогава създателят се гневеше.
Хиляди писъци, жалки съдби, милиони разбити глави.
Майки, деца с уродливи лица

Реки от човешки съдби
Кървав мъх под бистри сълзи
Господ възпитава, Уви!

Когато всевишния твори
Всемира се дави в сълзи.
Реки от кръв и блудни жени!
Потопът, бреговете скалисти разби и
наказанието с лавров венец се уви!

* * *

Перушина ангелска за първи път днес ще гори
падат непорочните криле върху нашите рамене
пропада всичко свято, ценно под църковните нозе.
Дяволи са нашите земни богове!

Нашите политически крале на порока са деца!
Нашите политически крале куцат с уродливите нозе
Нашите политически Свине разчекват философските криле!

Днес Господ не възпитава, той спи.
Днес Рая тихо ни наблюдава и силно мълчи,
а Адът се къпе във триумф и лъчи!

Затова не Господ, а алчността ни руши,
порокът в кръвта ни кипи,
властта, моралът уби!